Къснохалколитна златна обеца

Къснохалколитна златна обеца

05.07.2021г.

Златните археологически находки винаги заострят интереса, особено ако са праисторически. Най-ранните предмети от обработено злато в Европа се появяват в днешните български земи около 4700 г. пр. Хр., а максималната им концентрация през периода до към 4350 г. пр. Хр. засега се отбелязва край Варненските езера. Тук е открит и световноизвестният Варненски „златен“ некропол, също от това време, „богатството“ на който се дължи на производството и търговията на дълги разстояния с готварска сол, произвеждана в Солницата край Провадия.
В контекста на горното се вписва и днешната златна находка от Солницата. Намерена е в пласт от края на късния халколит и датира около 4400 г. пр. Хр. Представлява халка от тънък златен тел, с неправилна кръгла форма и диаметър около 20 мм, почти затворена, с изтъняващи краища. Теглото й е 1,18 г. Много вероятно е да е била използвана като обеца.
През втората половина на V хил. пр. Хр. обеците все още не са типично женско украшение. Всъщност те са едно от средствата за изразяване на социален статус. Вероятно са носени предимно от мъже. При това тези високопоставени мъже са имали по няколко халки, поставени в дупчици в задната страна на ушната мида (и на двете уши). С такива дупчици често са снабдени и изображенията на богинята Майка, датиращи от същото време. Това свързва символа на вечното прераждане в Природата и обществото (богинята Майка) с т.нар. вожд жрец, който в представите на древните трябва да има ролята на земен съпруг на богинята и съответно носи отговорност за плодородието на обработваемата земя и домашния добитък.
През халколита (V хил. пр. Хр.) златото все още няма ролята на всеобщ еквивалент, както през последните около три хилядолетия, включително и в наши дни. Тази роля тогава изпълнява солта. За един огромен регион, обхващащ Източните и Централните Балкани, тя е произвеждана само в провадийската Солница.
Солта е жизненоважен продукт за човека и животните, животът без нея е наистина немислим, но заедно с това има и ролята на стокови пари. Със злато не е било възможно да купуваш, то е само един от белезите на престиж и висок социален статус (заедно с предмети от мед, средиземноморски миди, дълги кремъчни пластини, полускъпоценни камъни, и т.н.) И все пак златото, макар с все още символична роля през V хилядолетие пр. Хр., подготвя съзнанието на древните за бъдещото си господство в живота на човешкото общество.

Най-четени статии
Ден на отворените врати 2023

Ден на отворените врати 2023

17.09.2023г.

За поредна година археологическият екип, проучващ праисторическия солодобивен и градски център Провадия-Солницата, има удоволствието да Ви покани на Ден на отворените врати!

Посетете ни по време на Пролетните празници 2023

Посетете ни по време на Пролетните празници 2023

05.04.2023г.

Уважаеми любители на древността, скъпи приятели на Провадия-Солницата, Исторически музей – Провадия ви кани да посетите най-стария солодобивен и градски център в Европа от VІ и V хилядолетие пр. Хр. – Провадия-Солницата и да се запознаете с най-новите археологически открития и находки на древния паметник.

Къснохалколитна златна обеца

Къснохалколитна златна обеца

05.07.2021г.

Златните археологически находки винаги заострят интереса, особено ако са праисторически. Най-ранните предмети от обработено злато в Европа се появяват в днешните български земи около 4700 г. пр. Хр.,...